Съдържание
Част 1:
1. Любовта е самият живот за човека. §§1-3
2. Сам Господ, следователно Бог, е Самата Любов, защото Той е и Самият Живот, а ангелите и човеците са приемащи (recepicietes) Живота от Него. §§4-6
3. Божественото не е в пространството. §§7-10
4. Бог е Самият Човек (ipse Homo). §§11-13
5. Битието (Esse) и Съществуването (Existere) в Бога-Човек са eдинно разпознаваемо Цяло (distincus unum). §§14-16
6. В Бога-Човек Безкрайностите също са едно различимо цяло. §§17-22
7. Един е Богът-Човек, от Който произлиза всичко. §§23-27
8. Самото естество на Божественото е Любов и Мъдрост. §§28-33
9. Божествената Любов принадлежи на Божествената Мъдрост, а Божествената Мъдрост принадлежи на Божествената Любов. §§34-39
10. Божествената Любов и Божествената Мъдрост са Субстанция и Форма. §§40-43
11. Божествената Любов и Божествената Мъдрост са Субстанция и Форма сами по себе си и така те са Самото и Единственото. §§44-46
12. Божествената Любов и Божествената Мъдрост неизменно присъстват и имат форма във всичко, сътворено от тях. §§47-51
13. Всичко във Вселената е създадено от Божествената Любов и от Божествената Мъдрост на Бога-Човек. §§52-54
14. Всички неща в сътворената Вселена представляват само приемници от Божествената Любов и Божествената Мъдрост на Бога-Човек. §§55-60
15. Всички сътворени неща имат взаимовръзка по някакъв начин и наподобяват образа на човека. §§61-64
16. Предназначението на всички сътворени неща се увеличава постепенно от последното нещо към човека и от човека - към Бога Творец, от Когото всички те произлизат. §§65-68
17. Божественото, бидейки отвъд пространството, изпълва със Себе Си всички пространства на Вселената. §§69-72
18. Божественото присъства във всяко време, но е отвъд времето. §§73-76
19. Божественото и в най-големите, и в най-малките неща е едно* и също. §§77-82
Част 2:
20. Божествената Любов и Божествената Мъдрост в Духовния свят се виждат като Слънце.. §§83-88
21. От Слънцето, което съществува благодарение на Божествената Любов и Божествената Мъдрост, произлизат Топлината и Светлината. §§89-92
22. Слънцето в Духовния свят не е Бог, но то произлиза (procedens) от Божествената Любов и Божествената Мъдрост на Бога-Човек, а същото се отнася и за топлината и светлината. §§93-98
23. Духовната Топлина и Светлина, проявени от Господ като Слънце, представляват едно цяло, както Божествена Любов и Божествена Мъдрост създават Единство. §§99-102
24. Ангелите виждат Слънцето в Духовния свят на средна височина така, както хората в материалния свят виждат Слънцето. §§103-107
25. В Духовния свят разстоянието между Слънцето и ангелите се възприема дотолкова, доколкото се възприема Божествената Любов и Божествената Мъдрост. §§108-112
26. Ангелите пребивават в Господ и Господ е в тях и тъй като ангелите са само приемници, то Самият Господ е Небето. §§113-118
27. В Духовния свят Изток е там, където е Господ, Който се явява като Слънце, и по Него се определят другите посоки. §§119-123
28. В Духовния свят местообиталищата1 не са от Господ като Слънце, а се определят според възприемчивостта на ангелите. §§124-128
29. Ангелите непрекъснато са обърнати с лице към Господ като Слънце, така че дясно им е Юг, ляво - Север, а Запад остава зад тях. §§129-134
30. При ангелите всичко вътрешно - както разумът*, така и тялото са обърнати към Господ като Слънце. §§135-139
31. Всеки дух, какъвто и да е, според качествата си се обръща към своята преобладаваща* любов. §§140-145
32. Божествената Любов и Божествената Мъдрост, произлизащи от Господ като Слънце и произвеждащи Топлината и Светлината на Небето, представляват Божествена Проява, която е Светият Дух. §§146-150
33. Господ е сътворил Вселената и всичко в нея посредством Духовното Слънце, което е първоначалната проява на Божествената Любов и Божествената Мъдрост. §§151-156
34. Слънцето в материалния свят е чист огън и затова е неживо, следователно материята, произлизаща от Слънцето, също е нежива. §§157-162
35. Без двете слънца (едното живо, а другото - мъртво) не би могло да има Творение. §§163-166
36. Целта на Творението се осъществява в последното и се състои в това - всичко сътворено да се завърне отново към Твореца и по този начин да се получи единение с Него. §§167-172
Част 3:
37. В Духовния свят има атмосфери, води и почви както и в материалния свят, но при първия формите са духовни, а при втория - материални. §§173-178
38. Любовта и Мъдростта имат степени, а оттам степени имат топлината и светлината, като и атмосферите. §§179-183
39. Степените биват два вида: степени за височина и степени за ширина. §§184-188
40. Степените за височина са хомогенни помежду си и произлизат една от друга в последователността, каквато е между цел, причина и следствие. §§189-194
41. Първата степен присъства във всички следващи степени. §§195-198
42. Всички съвършенства нарастват и се издигат по степени и съгласно степените. §§199-204
43. В последователен порядък първата степен представлява най-високото, а третата степен - най-ниското, а в едновременен порядък (Simultaneo) първата степен е най-вътрешна, а третата - най-външната. §§205-208
44. Крайната степен представлява съвкупност, вместилище* и основа (complexus, continens ex basis) за предишните степени. §§209-216
45. Степените за височина (вертикални) запазват пълнотата, силата и потенциала си, дори и в техните крайни степени (in pleno et in potentia). §§217-221
46. Във всичко сътворено, от най-голямото до най-малкото, присъстват степени от единия и от другия вид. §§222-229
47. Трите степени за височина са безкрайни и несътворени в Господ, но са крайни и сътворени вътре в човека. §§230-235
48. Тези три степени за височина се намират във всеки човек от самото му раждане и могат да се разгърнат* в него последователно; и човек пребивава в Господ и Господ в него дотолкова, доколко те са отворени. §§236-241
49. Духовната светлина се влива в човека посредством трите степени, а Духовната топлина само дотолкова, доколкото човек се отдалечава от злините като от грехове и се обръща към Господ. §§242-247
50. Докато не се отвори висшата степен, т.е. духовната степен, човекът остава материален и сетивен*. §§248-255
51. Материалната степен в съзнанието на човека разглеждана сама по себе си е линейна, но благодарение на съответствието си с двете по-висши степени, когато се издига, изглежда сякаш отделна (discretum). §§256-259
52. Природния ум (съзнание), тъй като е такова покритие и съсъд за по-висшите степени на човешкото съзнание, представлява предмет, който им противодейства, и ако по-висшите степени не се отворят, природният ум действа против тях, а ако те се отворят, той действа заедно с тях. §§260-263
53. Злото произлиза от злоупотребата с възможностите, свойствени на човека, наречени разсъдливост и свобода. §§264-270
54. Навсякъде и във всичко злото и лъжовното са напълно противоположни на Доброто и Истинното, тъй като злото и лъжите представляват дяволското и адското, докато Доброто и Истинното представляват Божественото и Небесното. §§271-276
55. Всичко, което принадлежи на трите степени в земно-материалното съзнание, се включва към делата, извършвани чрез тялото. §§277-281
Част 4:
56. Бог от Вечността, Който е Йехова, е сътворил Вселената и всичко в нея от Самия Себе Си, а не от нищо. §§282-284
57. Бог от Вечността, т.е. Йехова, не би могъл да сътвори Вселената и всичко в нея, ако не е Човек. §§285-289
58. Господ от вечността, или Йехова, е създал от Самия Себе Си Слънцето на Духовния свят и чрез него е сътворил Вселената и всичко в нея. §§290-295
59. В Господ съществуват три неща, които са Самият Господ: Божествена Любов, Божествена Мъдрост и Божествено Служене; те се проявяват по следния начин: извън Слънцето на Духовния свят Божествената Любов се проявява чрез Топлината, Божествената Мъдрост се проявява чрез Светлината и Божественото Служене се проявява чрез атмосферата, която представлява място на всичките. §§296-301
60. Атмосферите, които са три, както в единия, така и другия свят, т.е. в Духовния и материалния, при последното си [състояние] завършват в такива субстанции и материи, които са земни. §§302-304
61. В субстанциите и материите, от които се състои Земята, няма нищо изцяло Божествено, те само произлизат извлечени от Божественото. §§305-306
62. Всички служби, които представляват крайната цел на Творението, съществуват във форма, която получават от субстанции и материи, каквито са на Зямата и от нея. §§307-318
63. Всичко в сътворената Вселена, разглеждано по своите полезности , представлява образ на човека; и това свидетелства, че Бог е Човек. §§319-326
64. Всички неща, сътворени от Господ, са за полезност и са в такъв ред, степен и отношение, в каквито се намират спрямо човека и през човека спрямо Господ, от Когото [те] съществуват. §§327-335
65. Злите служби [функции] не са били сътворени от Бога, а са се появили заедно с ада. Всичко добро, съществуващо на дело, се нарича служене, както и всичко зло, съществуващо на дело, също се нарича служене, но първото е добро служене, а второто е зло служене. §§336-348
66. Всичко видимо в сътворената Вселена свидетелства за това, че материята не е създала и не създава нищо, а че всичко се създава и е създадено чрез Божественото от Себе Си и чрез Духовния свят. §§349-357
Част 5:
67. Господ сътворява и формира две Свои жилища в човека, които се наричат воля и разум - волята е за Божествената Любов, а разумът за Божествената Мъдрост. §§358-361
68. Волята и разумът като приемници на Любовта и Мъдростта се намират в мозъка като цяло и във всяка негова част и оттам - и в тялото като цяло и във всяка негова част. §§362-370
69. Съществува съответствие между волята спрямо сърцето и между разбирането спрямо белите дробове. §§371-393
70. От съответствието на сърцето с волята и на белите дробове с разбирането можем да узнаем всичко, което въобще е възможно да се знае за волята и разбирането, или за Любовта и Мъдростта, а по този начин - и за душата на човека. §§394-431
71. Какво представлява началото на човека при зачеването му? §432
